Посрещането на бъдни вечер в Хоргош се получи отлично. Същинска семейна фиеста, с обилно украсена елха и многобройни ястия, вкусно сготвени от Естер, емешината майка. Но безспорно, кулминация на събитието беше връчването на подаръците. В Унгария те се доставят не от Дядо Мраз, нито даже от Дядо Коледа, а от т.нар. Йезушка - малкият Исус значи.
Коронният подарък беше получен от самата Естер - домашни чехли, с фрапиращия номер 46. Това предизвика залп от смехове и радост, представени на снимката. Историята е следната: баща ми се обадил на Емеше по телефона да я разпитва какво да купи на майка й. Емеше, разбира се, веднага рекла: "Нищо, за Бога". Баща ми, обаче, настоял, и дори споделил, че възнамерява да й купи чехли. Поинтересувал се какъв номер носи незнайната му сватя. Емеше отвърнала, че майка й има доста специфичен крак и не може да му каже номер. След повторното му настяване отсякла: "Четирисет и шести".
Според самата Емеше това било шега, която всеки можел да отгатне. Баща ми не отгатнал. Така под елхата в Хоргош, на името "Естер" се появили вълшебни и много удобни български пътъци, които може да се ползват с малко разтягане като калъфи за цигулки.
И така се смяхме много. Впоследствие баща ми подмени чехлите с по-малък номер и ги изпрати по мен с колата.