Забележителни са разликите между две деца, родени от двама едни и същи родители, и раснещи при сравнително сходни условия. Нещо, което се набива на очи при Иван е абсолютното чувство за върховна собственост върху майка си, което той очевидно притежава. Както писах наскоро, той е доста кротко и ведро момче. В качеството му на второ дете е свикнал да не бъде в центъра на внимание постоянно - от както се е родил му се случва да бъде забравен за кратко или по-дълго, за разлика от първородната принцеса сестра му. Но всичко това важи само при едно условие - майка му да не е наблизо.
Присъствието на Емеше оказва преобразително въздействие върху сина ни. Внезапно той престава да бъде кротък и мълчалив и става много много шумен. Не може да задържи вниманието си върху нищо друго за повече от минута и при всеки удобен повод зарязва заниманията си и се примъква към Емеше. Тя от своя страна е долкова свикнала с това му поведение, че напълно машинално го подхваща на ръце. В следствие на това обичайната гледка вечер у нас е Емеше понесла Иван, примерно, слага чай или супата да се стопли или върши каквото има да върши. Мисля, че вече стана дума за една друга разлика между Иван и Майа - тази в килограмите. Благодарение на нея всъщност разнасянето на Иван хич не е лека работа вече и не е за учудване, че Емеше бързо се изморява от нея.
Най-забележителни са реакциите на Иван ако друг се осмели да демонстрира близост с майка му. В случай, че аз се доближа до нея или, не дай боже, я прегърна, Иван моментално надава вик на протест. Ако това се окаже недостатъчно или незабелязано, преминава в открита атака, като с малките си но силни ръчички се опитва да ме отдели от скъпоценната му. Когато и това не помогне вдига длан и ме отблъсква право в лицето, безцеремонно, като същий пехливанин.
Не ще и дума, той прави същото и спрямо Майа.
Забавното е, че преди и след раждането на Иван, ние внимателно наблюдавахме реакциите на сестра му и се стараехме да неутрализираме евентуална ревност от нейна страна, каквато можеше да се очаква. Разбира се нашествието на новородения брат не мина без протести и раздразнение, но като цяло Майа се представи доста добре и от самото начало се привърза много към Иван. Неговата ревност спрямо нея, обаче, е нещо ново, за което по-малко сме подготвени. Естествето тя предизвиква обратна реакция, в резултат на която се случва и двамата да пищят в подстъпите към майчините обятия. Моето присъствие и прегръдка не винаги успяват да разведрят напрежението, въпреки че Майа обикновено ги приема като достойна утеха. Нерядко Емеше се оказва с по едно дете във всяка ръка - състояние, при което очевидно само може да седи. Добре, че нямаме трето, защото нямаше да й стигнат ръцете, както стана дума снощи при подобна ситуация.