Тази вечер четенето на приказки за лека нощ се получи необичайно нравоучително. Приказка без поука няма, разбира се, но този път на главите на Иван и Майа се изсипаха две, всяка от които може да мине за урок по морал и право. Авторът им е Георги Караславов. В първата пиленцето със златиста перушина се самозабравя заради вниманието на децата и става жертва на ястреба. Във втората горделивото борче израства прекалено бързо и тънко, и бурята го пречупва на две.

Иван позагуби интерес след като разбра, че "буки" са просто едни дървета с листа, за разлика от борчето, което има иглички. Но Майа изслуша всичко съсредоточено. Не знам как ми хрумна този път да преговоря поуките с нея преди да изляза от стаята:

- Разбра ли защо ястребът изяде пиленцето - попитах, и сам отговорих, - защото беше прекалено глупаво и горделиво. Не слушаше майка си и си мислеше, че златната перушина го прави по-важно.

Майа ме гледаше леко стреснато.

- Павел, какво е "ястреб," - попита.
- Това е една голяма птица която гледа отгоре и си похапва непослушни пиленца - разясних почти научно. После продължих да морализаторствам - и борчето не издържа на бурята, защото беше лошо и непослушно.

С това, помислих, бащинските ми задължения за вечерта се изчерпваха. Раздадох целувки и пристъпих към вратата. Тогава Майа се обади:

- Павел, аз пък искам да съм оная птица!

В първия момент недочух. Какво искаше момичето?

- Да съм оная птица, дето яде пиленцето. Искам да съм ястреба.

Твърде твърде разумно, помислих. Особено за няма и петгодишно дете. Но вместо това се опитах да изляза с чест от диалога:

- Добре. Но да знаеш, че и глупавите ястреби има кой да ги изяде.

После бързо затворих вратата, за да избегна последващи въпроси в областите на орнитологията, еволюцията, и обществените взаимоотношения.