Днес сутринта седнахме с щерка ми да си поприказваме както подобава. Не се бяхме виждали повече от две седмици все пак. От дума на дума, стана въпрос за това къде ще живеем.
- Искам вече да се връщаме в Англия, почти измрънка Майа.
- Защо - попитах - не ти ли допада унгарската детска градина?
Фактът е, че след като изкара първата си школска година в Англия на възраст 4 години, както е според тамошния ред, Майа, вече на 5, в момента посещава отново унгарска детска градина. В Унгария, както и в България, училище се започна най-рано на 6 години. Имах известно опасение как ще и се отрази връщането в източноевропейската система, след като миналага година вече успя да пропише и прочете на английски - а и на български.
Отговорът, който получих от петгодишната си дъщеря, систематичен и изчерпателен, би затоволил и най-взискателния изследовател на детската педагогика в сравнителен план. Поне така ми прозвуча.

- Първо - рече Майа - в Будапеща е по-лошо, защото всеки път, след като се нахраним с другите деца, учителката посочва едно и то трябва да почисти чинийте и чашите на всички.
Ясно, помислих си, дежурен, нищо ново под слънцето. Но защо пък само един. "Един път и мен ме посочи и хич не ми хареса това," продължи Майа. Хм, като се замисля, и на мен не би ми било приятно сам да чистя - поне двама, да сме компания. Въпрос на педагогика, сигурно.
- Второ, учителката ми в Англия беше бременна и сигурно вече е родила бебето - рече дъщеря ми. - Искам да го видя! Освен това - допълни тя - в Будапеща едната учителка е много по-млада, а другата хич вече не е млада, с бели коси.
Твърде твърде вярно наблюдение - доколко ли привлекателна е на професията детска учителка в предучилищна възраст за по-младите жени - и мъже?
- Освен това - добави Майа - в Будапеща по цял ден съм с една и съща група деца, не мога дори да видя Иван /брат й е на 3 години и попада в друга група, макар в същото заведение/. В Англия, когато нямахме занимания, можехме да играем с всички деца на нашия етаж - с други думи, с цялата предучилищна възраст. Действително, спомних си, че Майа се поздравяваше приятелски и с по-големи, и с по-малки деца когато я водех на училище в Оксфорд.
- И последно, четвърто - отброи детето - в английското училище имаше сцена.
Сцена! Спомних си първия ден, когато я заведох в New Marston Primary - още от вратата се затича към един параван със завеси, като театрална сцена наистина, и започна да облича някакъв костюм на приказна принцеса. Месеци наред след това учителките й ни повтаряха, че дъщеря ни има страхотен афинитет към сценичните изкуства. Сякаш не знаехме - след постоянното танцуване на балет в хола, театралните постановки в Милковица, песните в съпровод на моята китара... Значи в Будапеща нямало сцена и костюми. Само това да беше би обяснило всичко.

За да не остане съмнение относно методологията зад този анализ ще кажа само, че Майа сравнява безплатното държавно училище в Оксфорд с почти безплатната общинска детска градина в будапещенския Първи район около двореца в Буда.