Иван вече е голямо момче. Все още се разхожда като мече и бузите му са по бебешки обли. Но характерът му все по-ясно излиза на бял свят: сдържан, кротък, но не търпи да му се налагат. Освен това, въпреки че е изложен на постоянна доминация от страна на по-голямата си сестра, Иван все по-често започна да изразява собствените си мисли - засега все още по-често на унгарски.

Миналата седмица до мен достигна следната история. Емеше се прибрала с децата у дома и започнало обичайното суетене. Неочаквано Иван застанал пред нея и най-сериозно заявил: "Мамо, а ти няма ли най-после да отидеш пак на кино?"

Учудена, Емеше го разпитала защо е тази неочаквана грижа към културния и живот. "Само когато си на кино можем и ние да гледаме филми", спокойто обяснил Иван. Английските педагози непременно биха приели това като доказателство, че детето прави добри причинно-следствени връзки. В резултат, Емеше действително отишла на кино, а Иван и Майа се насладили на любимия си кино-балет, постановка на "Лебедово езеро" в Ленинградския академичен театър за опера и балет от 1968 г.