Иван има рожден ден, но Майа сякаш е по-развълнувана. Няколко дни й трябваха за да преглътне, че брат й има рожден ден по-рано от нея. Обясненията, че тя всъщност е почти 2 години по-голяма не помагат особено. Но да се върнем на Иван. От няколко дни му се обяснява, че след като стане на 4 г. вече ще бъде голямо момче и трябва да: си изяжда закуската/вечерята; слуша майка/татко/баба/дядо/сестра си; помага при слагането на масата; пее песнички когато го помолят; спре да си вади пишката от панталоните без видима причина; и куп други неща. Просто се чудя как след всичко това не му се отщя да има рожден ден.

И все пак рожденият ден дойде. Иван го посрещна спокойно, с епизоди на силен рев в рамките на нормалното. Около обяд със сестра му покараха велосипеди. Неговият е без педали, но днес за пръв път го видях да се отблъсква с крака и да балансира - това е целта, разбира се.

След обяд, както обикновено, Иван заспа, този път с обещанието като се събуди да отидем заедно в Бяла и да похапнем сладолед. От няколко дни Иван стриктно спи в палатката, опъната на двора, но поради силното следобедно слънце сам предложи да си легне в леглото на баба си. Тя на драго сърце прие.

Разходката до Бяла на Иван се отложи, но той го прие стоически, след като му обясних, че отиваме да донесем тортата му, а след като я изядем ще отидем за обещания сладолед. Все пак торта плюс сладолед е по-добра оферта отколкото само сладолед.

По време на церемонията с духането на свещичките Иван бе ведър, даже прояви нетърпение да ги издуха. Даде ми кратко интервю пред камерата, в което обясни какво се очаква от него, в качеството му на четиригодишно момче. Но когато дойде време за пеене категорично се възпротиви: "Не, не, не песен," решително каза той, и посегна с ръка срещу камерата. Прие песничката само след като го гушна дядо му и я преведохме на български. Отстоява си правата.

Влакчето с вагончета, в които са забити свещичките го изпълва с възторг. Явно обожава влакчета. По късно вечерта го попитах защо: "Защото са хубави и добри," обясни той, докато носеше малкото локомотивче към кревата си в палатката.

Преди вечеря посещаваме детско представление в Бяла. Деца танцуват на запис и рецитират преработени стихове на известни поети, посветени на морето. Иват е прехласнат, на "Тече всичко тече" пляска с ръце в такт - и извън такт. По време на вечеря споделя, че най-много му харесало момиченцето с бялата рокля, а от момченцата - дебеличкото с моряшкия костюм.

Вече в палатката, готов за сън, Иван заявява убедително: "Трябва да спинкам, защото утре като загасне луната и излезе слънцето ще ме гъделичка пак силно по лицето." После ми дава целувка.