Иван е във възрастта, когато от устата му се ронят бисер след бисер. За мен това е забележително и много забавно, тъй като доскоро той не се отпускаше да бъбри на български, но след последните два месеца в Горица просто не спира да ползва езика на Ботев и Вазов. Жалкото е само, че като второ дете получава по-малко внимание от Майа. В резултат голяма част от бисерите му се губят. Всъщност, твърде малко и от бисерите на Майа записахме, така че може би е време да поправим грешката.

Ето днес, на тръгване към плажа, Иван зададе следния култов въпрос:
- С "Лада"-та ли ще ходим или с истинската кола?
Не пропуснах да обърна внимание на дядо му, че не е зле да слуша внука си и да си вземе най-после "истинска" кола.

Преди два дни, по време на закуска, разказвах на Иван и Майа как сме си живяли царски с майка им преди да се родят, как нямало кой да хленчи и да се сърди, да иска да яде и да не яде, да ни буди рано сутрин с плач, да се напишква и т.н. Накрая вметнах нещо от сорта, че всъщност хич не се живее зле когато човек няма деца. Иван, до тогава зает със закуската си, ненадейно се намеси:

- Не може да няма деца!
- Защо мислиш така? - поинтересувах се.
- Защото ако няма деца... кой ще яде пържени филийки и ще пие мляко?