През юли 2014 за пръв път реализирахме едно дългогодишно вече намерение: да отидем на къмпинг в Гърция с Мариана и Косьо. В случая имаше и много повече приятели, всичките с деца, което направи прекарването чудесно. Мариана ни заведе в Арменистис - къмпинг, в който почиват вече от години. Последното ми къмпингуване май беше през 2004 с Емеше в Хърватска, като не броя една нощ с Майа и Иван на рождения ден на Крис Хай в планините на Уелс през 2009. И странно, 2009 ми се струва като да е било вчера, докато 2004 сякаш е било в предишен живот: бяхме само двамата, с две раници, пътувахме на автостоп и лодкостоп от остров на остров, спяхме в малка палатка в чудесно уредени и полупразни къмпинги по островите на Адриатика. Мисля, че една от снимките ни в главата на този блог е от тогава - на крепостната стена на Дубровник.

Този път не беше така. Вече сме голяма група от 5 човека. Взехме назаем от Динковците на Косьо и Маня огромна палатка, но дори в нея се чувствахме като в китайска казарма: в спалнята беше пълно с деца, натъркаляни по голям надуваем матрак, а в предверието, същия матрак, на който спяхме ние с Емеше, а наоколо ни всички видове чанти, торби, дрехи и др. Велосипедите на децата бяха нахвърляни пред палатката. А палатките на останалите от компанията бяха наоколо, така че се образува един весел бивак. Тук, както и в Хърватска, къмпингите са чудесно организирани, всяко място е оградено с жив плет и номерирано, санитарните възли се чистят постоянно, има ток /по желание и срещу заплащане/ и "активности" за деца и възрастни през целия ден, от които така и не се възползвахме. Защото си бяхме достатъчно активни и без тях.

Разграфеният изрядно къмпинг се пръскаше по шевовете, особено през уикенда, когато там пристигат летовници от Солун, и това сякаш беше най-непривлекателната черта на почивката. Но всичко останало пък беше чудесно. Най-важна за мен разбира се беше компанията - все ценни хора, сред тях Чесновски и челядта му, Елица също се появи за няколко дни с любимия си, плюс братовчедката на Мариана и колегата й Владо с жена му. И разбира се, Косьо и самата Мариана, която сякаш живо се забавлява да отглежда децата на всички ни. На моменти се чувствах така добре, както в онези забравени вече лета на групово къмпингуване на Арапя, когато бяхме почти на 20, искренни, имащи, искащи, мислещи само на глас...

Сега сме на над 40, но пак изкарахме чудесно. Денем главно на плажа, попрепълнен, но пък с кристално чиста вода и равно като тепсия море, огрято от слънцето. Поради характерните за Халкидики дълбоки заливи на този плаж практически никога няма вълни, а това направи изживяването перфектно за децата. Почти не излизаха от водата. Майа и Иван се отпуснаха и на втория ден вече плуваха без надуваеми плавки на ръцете. Петър също риташе около тях, макар и все още с плавки. На практика се образуваше една постоянна супа от деца и възрастни, която освен глъчка излъчваше и чудесно настроение.

По обяд и за вечеря се оттегляхме в ресторанта на къмпинга, където твърде вежливия гръцки персонал сервираше разнообразни специалитети на местната кухня, чиито вкусови качества са добре познати нам. Така и деца, и възрастни похапваха чудесно. А на няколко пъти вечер си направихме вечеря пред палатките, със или без барбекю.В някои от вечерите си позволихме да отидем "по живот" в плажния бар след като заспаха децата, а в една топла лунна вечер си направихме нощно къпане с китара. Докато свирех на къпещите се, дочух в далечината друг китарен звън и гласове. Час по-късно се върнахме с Косьо и Мариана и намерихме млада гръцка компания, седнала с китара в далечния край на плажа. Аз също носех китара и щом ни видяха ни поканиха да изпеем нещо с тях. Повече от час свирихме и пяхме заедно, а едно от момичетата, на 19, извади невероятен джазов тембър и пееше страхотно всичко, от Джанис до Ейми Уайнхауз /която също е вече малко ретро според тях/. Куриозът беше, когато ги помолихме да ни изпеят някоя стара гръцка песен и след кратко обсъждане, от което доловихме само често повтарящата се дума "малака", изпяха една балада, след което поясниха, че много стара, от откриването на Олимпиадата в Атина. Спогледахме се с моите набори, тогава сме били точно на възрастта на тези момичета и момчета.

Толкоз за къмпинга, прибрахме се свежи, отпочинали и заредени, въпреки, че на мен ми се наложи точно по средата на почивката да направя едно скоростно идване до София по работа, което използвах за среща с Калина Патето и гледане с нея на един исторически мач: полуфиналът на Световното първенство Германия - Бразилия /7:1/.